РЕЗОЛЮЦИЯ

ТРИМЕД 2001

От 16-ти до 20-ти март 2001 г. в Дома на науката и техниката, гр. Пловдив под егидата на Министерство на здравеопазването се проведе Първата национална дискусионна седмица по проблеми на здравеопазването ТРИМЕД 2001.

 В рамките на три пленарни дискусии и двайсет специализирани научни секции бяха изнесени сто осемдесет и седем доклада по здравно-административни, финансово-правни, общомедицински и строго специализирани проблеми, последвани от задълбочени дискусии, всяка от които завърши с приемане на резолюция.

 Особено активни бяха заседанията в секциите “Офталмология”, “Специална хирургия”, “Психиатрия и неврология”, “Урология и нефрология”, “Анестезиология”, “Дерматовенерология и алергология”, “Обща медицина”, “Медицинска информатика”.

 На проведената на 17 март пленарна дискусия “Административни и правни аспекти на здравната реформа” особен интерес предизвикаха обзорния доклад на представителите на НЗОК д-р Хинков и д-р Тихов и лекцията на д-р Т. Бенишева, началник отдел “Лекарствена политика” на Министертво на здравеопазването. Дискутирани бяха проблеми на Националния рамков договор (по-нататък - НРД) 2001 г, новите указания към него от страна на НЗОК, преустановяване на договори след НРД 2001, неблагоприятни първични медицински практики, предстоящата реформа в болничната помощ, въпроси около частичната и пълна реимбурсация на лекарствата от НЗОК, фармакоикономиката, генериката на лекарствените средства, несвоевременното заплащане от НЗОК.

 Пленарните четения и дискусии на 18^-ти март засегнаха особено актуалните за Българското здравеопазване въпроси за здравното кредитиране и застраховане, външни кредитни линии, начини за изготвяне на бизнес планове за получаване на кредити по програми  на ДЗИ, ДСК, CJ Express Bank, Union Bank. Беше разгленао оферирането на различни типове застрахователни пакети, външни кредитни линиии за закупуване и оборудване на кабинети, облекчени условия за закупуване на компютърна техника от страна на лекари.

 
На 19^-ти март се проведе пленарно заседание по проблемите на медицинската информатика и статистика, медицинския софтуер и мениджмънт на медицинска информация. Особен интерес предизвика доклада на проф. Християн Грива, директор на Националния център по здравна информация, който постави най-сериозните проблеми по достъпа и разпространяването на неелектронната медицинска информация в страната по възходящ и низходящ ред и предизвика една оживена и в крайна сметка плодотворна дискусия.

Резултатите от това особено задълбочено пленарно заседание бяха обобщени в единодушното предложение за създаване на Център по медицинска информатика, който да събира, разпространява и овладява негативите в здравната информация със средствата на модерните технологии и да предоставя едно достъпно компютърно обучение за медицински специалисти.

 Около 20 % от изнесените доклади в специализираните медицински научни секции бяха оценени от експерти като високонаучни изследователски постижения.

Обобщение

на резолюциите по секции:

Негативите в системата на ОПЛ намериха своите конкретни изражения в специализираните секции, които излязоха с отделни резолюции за методически указания от специализираните дружества и Висшите медицински училища.

Поради разширения си обем, те бяха приложени като допълнителен пакет от двадесет секционни резолюции към основната резолюция ТРИМЕД 2001.

На базата на поставените и дискутурани проблеми бяха направени следните основни изводи и препръки:

1.      Да се подложат на сериозна актуализация и инвестиции заложените в НРД 2001 промоция и превенция на здравето - за постигане на профилактичния модел на високоразвитите общества.

2.      Да се обърне внимание върху проблема с лимитирането на талоните на НЗОК. То създава дисбаланс във връзката “общопрактикуващ лекар (по-нататък - ОПЛ) – специализирана извънболнична медицинска помощ (по-нататък - СИМП) - болница”, което е сериозна заплаха за здравето на нацията.

3.      Да се оптимизира списъка на частично или изцяло реимбурсираните лекарствени средства. Лекарствената политика в България трябва да се подчинява на фармакоикономическите принципи с една по-рационална и протекционистична политика към конкурентните български препарати.

4.      Да се предпиемат мерки по повод регистрираната назряла необходимост от създаване и развиване на система за следдипломно и поддържащо обучение на ОПЛ – обща медицина и здравен мениджмънт.

5.      Да се изгради сиситема за диференцирана дистрибуция на талони за СИМП на базата на статистически анализ на типа заболяваемост.

6.      Да бъде поставен на разискване на високо здравно-административно равнище проблемът за остойностяване на лекарския труд.

7.      Да се преразгледа Законът за банките и банковото дело, който ограничава възможностите за кредитиране на медицински практики в сегашния си вид.

8.      Да се създаде адекватна сиситема за достъпно специализирано медицинско правно-нормативно и  финансово-счетоводно обучение на лекарите.

9.      Да се създаде Регионален център по медицинска информатика и информация, който да се заеме със съхраняване, систематизиране и разпространяване на здравна информация; създаване и поддържане на  регионална електронна трудова борса, обучение по начална компютърна грамотност и работа с медицински софтуер за лекари.